Скъпи приятели, търсейки новини за стачката на учителите, попаднах на това писмо в един вестник. Искам да го споделя с вас. Много точно е написала една българска учителка "човек"  как се третира българския учител в днешно време. Впрочем ето писмото:

До Министъра на народното просвещение

Копие:

До

Неговата Съвест

Уважаеми господин Министър, Скъпи МОЙ ученико,

Надявам се, че Те намирам в добро здраве и в присъщия Ти бодър и несломим дух. Ще наруша статуквото и в това време на "искам", ще Ти прошепна какво НЕ искам.

Не искам най-голямата ми битова гордост да бъде, че през месец февруари, най-студеният зимен месец, имам разход за електрическа енергия 26 лева (при условие, че се "отоплявам" с ток!).

Не искам ВИНАГИ между двете смени, в които преподавам, да "обядвам" със солети - понякога си позволявам да мечтая за сандвич.

Не искам, когато след последния учебен час в дъждовната вечер тичам към автобуса, който ще ме отведе у дома, счупената спица на китайския ми чадър да се опитва да увеличи диоптъра ми. НЕ искам китайски чадър!

Не искам, подскачайки шахматно по изкорубените тротоарни плочи край училището ми, които упорито искат да дублират интимния ми сутрешен тоалет, да не успея да помахам с ръка на профучаващия край мен "Мерцедес", отнасащ ухиления ми ученик Иван, който, току-преди малко, преди да ливне "тихият пролетен дъжд", упорито настояваше, че предпочита Христо Стоичков пред "адаша" му Ботев. А, ако искаш ми вярвай, аз се опитвах да го убеждавам в противното!

Не искам В СРЯДА да обувам левия си чорап на десния крак, за да мога да ИМ кажа, че бримката от ВТОРНИК току - що се е пуснала.

Не искам да окаменявам от ужас, когато мой настоящ ученик реши, че иска да ми покаже снимката на брат си, на когото съм преподавала преди седем години, и се окаже, че съм облечена със същото костюмче, с което "се кипря" и днес.

Не искам да получавам хипертонична криза ВСЕКИ път, когато предстои мои ученици, настоящи студенти, да провеждат държавната си педагогическа практика при мен, защото ще ме срещнат пак с онова, сивото палтенце с двуредното закопчаване, което Те така добре познават. Ще ми се да вярвам, че поне на две години ще мога да си позволя да му сменям копчетата!

Не искам магазините за дрехи втора употреба, да зареждат стока на 7-ми, "щото даскалиците вземат заплата на 8-ми!"

Изведнъж поисках да износвам дрехите на своите ученички. Ще лобираш ли за мен, Господин Министър?

Не искам заради онзи единствен път в месеца, когато реших, че закъснявам за работа и взех "ТАХI”, да вървя пеш до следващата "заплата".

Не искам да "проявявам мъжество", когато ме боли зъб, а да отида на зъболекар.

Не искам ВСЕКИ път, когато отида на лекар, да ме разпознават, че съм учителка, поради това, че отказвам наложителния болничен лист.

Не искам да рискувам живота на болния си баща, заявявайки му, че доплащам с моята "заплата" за неговите лекарства.

Не искам моята бивша ученичка от миналата година, която "правя сирини, госпожо", да взема 450 срещу моите 320 за 27 години педагогически стаж.

Не искам да отговарям на въпроса на майка ми: "Как си?" с отговора: "Щом ти се обаждам, значи съм жива!"

Не искам да избирам между това дали да си купя животоспасяващото лекарство за 107 лева и книга.

Не искам да избирам между това дали да посетя театрална постановка или да платя парното.

Не искам да купувам една тоалетна хартия, вместо онези четирите, с гъбичката "бонус"!

И още, Господин Министър, не искам да мисля до 3 часа през нощта, за това, че Милен от XI „б” ми написа САМО на мен: "Когато четете това, аз няма да съм жив."

Не искам САМО аз да зная, че преди да дойде на училище, на Снежа й се е наложило да разтърве от ръкопашна схватка двамата си пияни родители.

Не искам САМО аз да чуя, че на Калоян му се налага да извърви 40 километра пеш до съседния град, за да каже на Надя, че я обича.

Не искам за това да зная САМО аз, Господин Министър, искам да го споделя с родителите на Моите ученици!

Не искам...

И също така не искам, Господин Министър, шофьорът със синия анцуг, снощния махмурлук и осмия клас образование да решава политиката в образованието: "К,во й туй?! Двайси ученика, питнайси даскала!" Нали Ти не мислиш като него, Господин Министър, защото училището не е САМО една сграда, в която едни малко странни хора работят НЕЩО!

И още не искам, Господин Министър, и обещавам да не искам НИКОГА "почивка", "пържола", "пилинг", "парно","педикюр", "пералня", "принтер", "профилактика", "премия", "преференции", "паспорт за чужбина", "парфюм", "пица", "портокал", но и "подлога", "поплювко", "полица", "покойник", "половинчат", "поплача", "похарчен", "предаден" и др., Господин Министър! И даже не искам да зная за другите букви освен "п"!!!

Много ли искам, Господин Министър!? По-малко - не мога! И заради Теб!

Р.S.: Забелязах, че най-употребяваният препинателен знак в написаното по-горе е "кавички". Затова и се подписвам така:

Една Българска Учителка:.... /не се чете/...

/"човек"/


П.С. Позволих си да цитирам това писмо, защото е непростимо така да бъде третирано съсловието, което работи с "бъдещето на нацията", нашите деца!

Не трябва да искате -защо ли?
Вие сте културни и възпитани хора .Спазвате законите ,даже когато са прокарани по вторият начин.
Показваме на целият свят ,че можем и да не искаме ,а само да даваме .
Колко е хубаво за капитализма да има някой да дава!
Искат само работодателите!
След ,като около 1,5 мил български граждани ги няма в България ,започва да се усеща недостиг от специалисти със средно специално и
висше образование.
Милите капиталисти са загрижени.Но като делови люде -български мафиотен тип отсичат-образованието в България е неадекватно -не подготвяме необходимите работници,държавата която я изтриха била виновна.
Само ,че и с вносните специалисти имали проблеми -не само финансови!
Какво да се прави трудно се разбира урока ,че всичко в този свят е взаимнозависимо.
Учители принципът при капитализма е еБементарен има средства -можеш да завиваш дейност.При други обстоятелства фирмата фалира.
Борете се за правата си !
Подкрепят ви всички честни хора!
Но преди всичко мислете за себе си-предимствата за намиране на работа по -добра от сегашната имате точно Вие,защото сте образовани!

Сигурно вече има недостиг на специалисти в България.Ами те се образоваха и отидоха да използват знанията си в полза на други държави.Да, няма работа в България,но е така защото управниците ни искат да е така.Ето, гаврят се с всички, а за да станат управници, непременно са минали през училищната скамейка, но явно са забравили това време! Непростима е ситуацията с българските учители.Ако тази благородна професия е опорочена, то е пак благодарение на безотговорните управляващи години наред.И аз бях една от потърпевшите до скоро.Вече съм пенсионерка, но продължавам да се вълнувам за всичко, което се случва в моята Родина! Дано този път учителите да издържат! Поздрави!

Парадокса е ,че на тази земя живеят хора .Не е възможно да не са си нужни един на друг или достойно платена работа има бол-това означава ,че някой упорито се грижи да ни премахне... емигрантите внасали в страната около 1,5 милиарда долара ,това е е една малка част от техният труд .Печалбата и живота им отиват за обогатяване на чуждите акули.Откровен геноцид !
Успеха или неуспеха на учителите ще покаже дали ще ни има ,като народ!

Да, някой упорито се "грижи" да ни премахне! Само дето не е казана причината.А, че хората на тази земя са си нужни един на друг,спор няма.Жал ми е,че мои сънародници/в това число и дъщеря ми/ работят за чуждите! Немога да си простя, че позволих това да се случи! Дано учителите ни да успеят! Това ще е много показателно за живота на целия народ занапред, прав си!

Виждаш колко трудно е да научиш голями властникци на разум!
Нямах време да слушам новините днеска Сега през нощта може би ще чуя нещо ново!

Те са по-скоро мижитурки, облечени с власт.Ако хората са видели по БТВ емисията с разговора между министрите, дай Боже да преоценят ситуацията и да подкрепят учителите категорично.Ако сега учителите успеят, надявам се правителствата от тук нататък да мислят какво обещават, и да работят за народа, който им е гласувал доверието си, коеот те никога до сега не са оправдавали!