МОЯТА “ЕСЕННА СОНАТА”              Навярно си спомняте филма с това заглавие на режисьора Ингмар Бергман, който неотдавна се сбогува с този свят.Един от любимите ми филми,може би защото донякъде се доближава до моя живот. Аз съм пианистка,но не концертираща както едната от героините във филма. Преподавах пиано през по-голямата част от живота си.Е, имах и няколко самостоятелни концерта, но това не е чак толкова важно
  .Имам и една единствена дъщеря, която е смисълът на живота ми. По ирония на съдбата обаче, моето момиче напусна България много младо. В началото си давах кураж,убеждавах се, че ще мога да живея нормално без да я виждам.Но не! Не можах да се науча да живея без нея…          Пролетта на живота ми беше радост, щастие,светлина и всичко хубаво за което се сетите.

Радвах се на уникалните залези на Дунава!

  Вървях радостна и щастлива из моя роден град Силистра.           Лятото на моя живот беше горещо, бурно, красиво!Мислех си, че винаги ще бъде така.И…момичето ми реши да не живее в България.Приех го, но една част от мен като че ли си отиде.Някак си изкретах във времето и докато се усетя почувствах, че е дошла…

       … есента при мен. Започнах да се облягам много често на любимото си дърво в Дунавския парк. Сарият дъб като че ли ми даваше сили .Една “есенна соната”-зряла,матова, доста тъжна звучеше в ушите ми непрекъснато!Загубих много близки хора през това време.Бях много пъти наранявана само заради това, че съм аз.Стоически отстоявах себе си.Времето ми отне малките физически достойнства, които имах. Почувствах се пречупена.Уплаших се.Вече бях съвсем сама в България и реших да отида при моето момиче.Не бяхме се виждали няколко години.Всъщност за период от 15 години нашите срещи се брояха на пръсти. Виждахме се за кратко реме, докато се нарадваме, че сме заедно, тя трябваше да си тръгва. Сега разбирам колко много неща са ми убягвали през тези години. Вече я виждам всеки ден.Трябваше обаче да се запозная отново с моята дъщеря.С ужас разбрах колко много е взел живота от нея през това време, колко е ощетена, неуверена в самата себе си.Една болка започна да тормози измъчената ми и без това душа.Ами тя, есента, дошла в живота на детето ми много рано! …. Какво не бих дала да върна времето назад! Но ....всеки следва своята”лична легенда”, както казва Паулу Куелю в книгата си “Алхимикът”.          

кураж! Щом вече сте заедно, или поне по-често, то може взаимно да си давате кураж и сили! Желая ви го от все сърце!

Радвам се,че те открих отново!И на мен Слистра ми е близка.)Благодаря ти за "есенната соната"!

Ако имаш близки в България ,помоли ги да ти изпратят няколко жълади от твоят дъб.Посади ги при тебе!

Благодаря ти! Опитвам се да давам кураж!

И аз се радвам, че се открихме! Радвам се и че приемаш любимата ми Силситра така! Поздрави!

О, за нищо на света не бих пренесла такава красота и благородство тук! Не мисля, че ще остана тук до края.Аз обичм само България и само там мога да дишам свободно! Мисля си за скорощно връщане, поне за няколко месеца. Благородно завиждам на всички, които си живеят в България! Сърдечни поздрави от мен!

Дай Боже и двете да имате тази възможност!
Света е хубав Но родната стряха е по мила !

Благодаря за пожеланието, kostadin!
За мен след детето ми и внуците ми, няма нищо по-мило от България. Изпращам Ви моите поздрави, обагрени с цветовете на есента!

Добре Фани!
Приятни и весели неща ти желая искренно

Благодаря много! Моите най-добри пожелания и за Вас!

Не можем да върнем миналото, но ви желая от тук нататък да имате най-голямото щастие на света и своята Родина!
Бъдете обичани!

Да, аз съм една доста тъжна жена, но никой не може да избяга от себе си. Радвам се, че въпреки всичко все още мога да обичам! Мисля, че има надежда....
Сърдечни поздрави!